Catch me if you can

Изтърсвам лошите спомени от прозрачните си дрехи.

Не търпя да ухая на друго, освен на черна череша,

особено на нещо с тръпчив вкус на неосъществен порив,

породен от фалшиви очаквания

A posteriori

Пластмасова реалност.
Електронен сън
разяжда набраздено сиво цяло,
разделя го и завладява
и прави равен път с зелена светлина
                                    на кривокрака суета
благославяща с прокажена ръка
                                     френетично стадо.

Нектон

От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.

Highway 26

На Дени

Преди 8 години ти подарих песен за този ден,

сега изливам мисли в стихове,

а може би след още 8 те ще попият в цветовете на красива картина.

Къде не бяхме пътища кръстосали,

унесени от сладка свобода.

Препускахме, юздите на живота здраво хванали

                                                     и [з] следвахме звездите, и чудесата на деня.

Vertical infinity

Тези стихове се връщат при мен за трети път. Изглежда са се татуирали в сърцето ми, както звездата на кръстта ми, която изгря там навръх July morning миналата година.

Попаднаха ми преди шест години, когато държах National Geographic в ръцете си и имах вид на дете, което е получило скъп и дълго жадуван подарък, като камъче от далечна земя, приютено в топлата длан на пътешественик.

Homeостаза

                                                        mirror - fear
         reason - prison
                obey - betray

                           dream - scream

                 moon - soon

die - lie

              choice - voice

Déjà vu

Понякога е ценно да се стремиш да бъдеш последен, а не първи.

Да наблюдаваш действията на хората пред теб
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи. 

Не в надбягването с другите, а в надбягването със себе си.