Illusions

И пясъкът във стъкленицата се състезава сам със себе си,

мъчейки се да надбяга времето.

Вълната не робува тя на кораба, и не утихва

подтисната от тежкия му корпус.

 * * *

"Накъде си тръгнал, страннико?", попита бедната старица

"На път към Щастието", развълнувано отвърна скитника.

И тя му даде не усмивка, а дъска една прогнила.

И написа с камъче на нея: "Щастие".

"Сега забий я там, където го намериш,

да знаят хората къде да търсят."

И той замисли се, погледна облекчено, и тихо каза:

"Аз търся пътя, а табелата е в мене.

Била е тук през цялото ми скитане и време."

И тръгна странникът да преживява Щастието си.

Когато срещна друг такъв, себеподобен, подари му я.

Прогнилата дъска обиколи света

и сега държа я във ръцете си със светнали очи.

"Намерих те."

И счупих я на две.

И понесе реката непотребните късчета дърво към океана,

където слънцето целува водата.