Въздишка

Намек за есен. Людовико. Сгушена под одеялото с чаша капучино. 

Стихове-въздишки. 

Сезонна медитация.

Дзен-коан на Панорамния воин

Залязва слънце.
Тук предлагаме спокойствие само.
Странен плюшен заек в бара.
Шкембе.
Самсара. 

На Днес

Стоя на върха на безкрая и се питам

откъде извира реката, която се влива в мен.

Потапям пръста си в шепа пулсираща лава

и потичам с огъня. Беснеем до двайсет и третия час

на настоящето и уморени замръзваме

в покоя на студа.

Еуфорията имплодира и събужда

другите ми аз

в запролетяващи се минорни вселени.

                                                     Нежност на кокиче.