Стоя на върха на безкрая и се питам
откъде извира реката, която се влива в мен.
Потапям пръста си в шепа пулсираща лава
и потичам с огъня. Беснеем до двайсет и третия час
на настоящето и уморени замръзваме
в покоя на студа.
Еуфорията имплодира и събужда
другите ми аз
в запролетяващи се минорни вселени.
Нежност на кокиче.
Няма коментари :
Публикуване на коментар