Нектон

От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.

Highway 26

На Дени

Преди 8 години ти подарих песен за този ден,

сега изливам мисли в стихове,

а може би след още 8 те ще попият в цветовете на красива картина.

Къде не бяхме пътища кръстосали,

унесени от сладка свобода.

Препускахме, юздите на живота здраво хванали

                                                     и [з] следвахме звездите, и чудесата на деня.

Vertical infinity

Тези стихове се връщат при мен за трети път. Изглежда са се татуирали в сърцето ми, както звездата на кръстта ми, която изгря там навръх July morning миналата година.

Попаднаха ми преди шест години, когато държах National Geographic в ръцете си и имах вид на дете, което е получило скъп и дълго жадуван подарък, като камъче от далечна земя, приютено в топлата длан на пътешественик.

Homeостаза

                                                        mirror - fear
         reason - prison
                obey - betray

                           dream - scream

                 moon - soon

die - lie

              choice - voice

Déjà vu

Понякога е ценно да се стремиш да бъдеш последен, а не първи.

Да наблюдаваш действията на хората пред теб
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи. 

Не в надбягването с другите, а в надбягването със себе си.

3/4

Тези думи не са мои, те са на един много близък на сърцето ми човек, чиито мислебродения ме изпълват с истинска радост. Надявам се да вдъхновят и други сърца, освен моето. Предавам нататък.  

Онази нощ... изолирах се за пореден път от света, но този път сякаш не написах нищо лошо за него. Сякаш едно чуждо присъствие го правеше по-приемлив, сякаш разгарът на цялата човешка лудост и ненавист тлееше в някой забавен ъгъл на кръглата ни планета. Луната също беше там. Само тя напомняше, че онова далечно нещо - времето, всъщност тече.

High tide

Озовала се бях неочаквано там.

По пълна луна. 

Безмилостно блъсна ме, премина през мен

и ме запрати на отсрещния бряг.

Висока приливна вълна.

Janthina Janthina

Водната повърхност потрепваше едва забележимо от нежния дъх на езерния бриз, който галеше лицето й. Почувства топлата ръка, която я държеше и се загледа в полюшващите се стръкове свежа трева. 

   - Няма да дойде. Никога няма да дойде, ако продължаваш да го чакаш. Това е една огромна лъжа - каза той замислено.

   - Това не е вярно... Ще дойде, идвал е и преди... Ти дойде!

  - А какво мислиш, че съм аз?