Водопад

Вплетох косите си в цветен венец от съня ти,

покрих се с теменужен воал.

Поех към недрата ти -

там, откъдето шепти ми зовът ти,

преминах през прилива, носещ тъга.

Автограф

Какво ли е да вдишаш наведнъж, поел със всяка своя клетка срамежливия хоризонт, зад който се разтапя слънцето във себе си и в своята усмивка, озаряваща безгрижния простор.

Sursum

Лавандулови въздишки разтапят всяка друга мисъл

на пръсти осмелила се да се промъкне

през отключената порта на моето сърце.