Лавандулови въздишки разтапят всяка друга мисъл
на пръсти осмелила се да се промъкне
през отключената порта на моето сърце.
Под сянката на кестена любувам се на вятъра
нахлул така внезапно и разхвърлял всичките ми книги.
Анаграма е било цялото ми знание -
кодиран опит за живот и смисъл.
Да се взирам надалече е моето проклятие.
Макар и късогледа.
теседмесо и отс ан делгоп мащърбо
По дяволите курса, завивам рязко и нахлузвам
лавандулови пантофи. На път за вкъщи.
Няма коментари :
Публикуване на коментар