Дзен-коан на Панорамния воин

Залязва слънце.
Тук предлагаме спокойствие само.
Странен плюшен заек в бара.
Шкембе.
Самсара. 

Dragonfly

разцъфва в очите ми лилия

когато се взирам във залеза с мисъл за теб

и гали ме вятъра, разказва ми приказка

за остров вълшебен в сияйното нежно небе,

полюшван от вятъра, крепящ се единствено

на четири пърхащи прозрачни криле.

The way out is Through

Реших да потъна. Пуснах юздите и полетях във водната бездна.
По собствено желание. И ми хареса. Беше странно.

Sunshy

Ненадейно се озова пред Виолетовата къща, в чиито прозорци се оглеждаше Новото слънце. Във въздуха се носеше аромат на нежни горски цветя, песен на славей и свиден спомен от стария скрин.

Tegucigalpa

Питаш ме къде съм.
                 Тишина.

Обсебващ сън на прага чука.
На моята врата.
Носи кошница с цветя
набрани от вълшебната гора
на моята пътека.
                Към дома.

Астролаб

Копнея да прегърна тишината
да ме обвие с златно було на слънца.
Изгаряйки да видя аз зората
на другото ми аз изписано с тъга,

А беше време

А беше време когато аз заставах на колене

във жалък опит да докарам мир,

    а суетата в малкия си джоб да скрия.

BCG matrix: Problem child

Абсурдът се влюби в Безчовечността. 

 От пръв поглед. 

Беше привлечен от привидната й детска невинност. 

Каза си, че най-накрая бе намерил себе си. 

                                Вече се чувстваше "пълен абсурд".

За първата им среща я заведе в Ирак. 

Тя се почувства поласкана от цялата болка и ужас, 

които той й подари. 

Каза си, че най-накрая бе намерила себе си. 

                           Вече се чувстваше "пълна безчовечност".

Catch me if you can

Изтърсвам лошите спомени от прозрачните си дрехи.

Не търпя да ухая на друго, освен на черна череша,

особено на нещо с тръпчив вкус на неосъществен порив,

породен от фалшиви очаквания

A posteriori

Пластмасова реалност.
Електронен сън
разяжда набраздено сиво цяло,
разделя го и завладява
и прави равен път с зелена светлина
                                    на кривокрака суета
благославяща с прокажена ръка
                                     френетично стадо.

Нектон

От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.

Highway 26

На Дени

Преди 8 години ти подарих песен за този ден,

сега изливам мисли в стихове,

а може би след още 8 те ще попият в цветовете на красива картина.

Къде не бяхме пътища кръстосали,

унесени от сладка свобода.

Препускахме, юздите на живота здраво хванали

                                                     и [з] следвахме звездите, и чудесата на деня.

Vertical infinity

Тези стихове се връщат при мен за трети път. Изглежда са се татуирали в сърцето ми, както звездата на кръстта ми, която изгря там навръх July morning миналата година.

Попаднаха ми преди шест години, когато държах National Geographic в ръцете си и имах вид на дете, което е получило скъп и дълго жадуван подарък, като камъче от далечна земя, приютено в топлата длан на пътешественик.

High tide

Озовала се бях неочаквано там.

По пълна луна. 

Безмилостно блъсна ме, премина през мен

и ме запрати на отсрещния бряг.

Висока приливна вълна.

Janthina Janthina

Водната повърхност потрепваше едва забележимо от нежния дъх на езерния бриз, който галеше лицето й. Почувства топлата ръка, която я държеше и се загледа в полюшващите се стръкове свежа трева. 

   - Няма да дойде. Никога няма да дойде, ако продължаваш да го чакаш. Това е една огромна лъжа - каза той замислено.

   - Това не е вярно... Ще дойде, идвал е и преди... Ти дойде!

  - А какво мислиш, че съм аз?