Незабравка

Древна кръв тече във мен.

Бурна. Мъдра. Вечна.

В гърдите ми бие сърце на народ,

посечен от псевдо-другари.

Предаден. Избоден. И впрегнат в хомѫтъ.

И пада, и става да падне отново.

Zombieland

Едно от нещата, които не понасям е досадни хора. От онези, които са толкова дебелокожи, нагли и празнословни, чак до побъркване. Обясняваш им в прав текст, а те кимат срещу теб, ти си мислиш, "Ох, е тоя път вече ме разбраха", а те най-нахално правят абсолютно същото следващия път.

You've been thunderstruck

Причаквах те тайно зад ъгъла.

Оправих грима си, облях се в парфюм.

Не исках да имам вид на отчаяна,

макар и отчаяно да виках на сън.

Кафе

Горчиво и чисто.

Откровено-тръпчиво.

С аромат на лудост, подправена с мед.

Смачкваш ума ми, запращаш го в кошчето.

Отпивам те бавно, мое жарко сърце в чаша кафе.

Предай нататък

На тази, която сега ме усмихва,
а ангелските й криле гъделичкат небесата,
за да завали пролетен дъжд.

Разхождах се по пустия плаж. Мартенският вятър премрежваше погледа ми, но се чувствах жива. Студът е ценно нещо. Едно от нещата, което те връща в правия път, ако решиш да бягаш от себе си. Тогава излизам без посока, за да го вкуся отново.

Важно е да се съмняваш

Всеки ден с жалост виждам как голямата месомелачка повлича хората около мен, дори онези, които считат, че имат интелигентност над средностатистическата (който индекс стремглаво препуска към владенията на Хадес). Не желая да оспамвам блога си с манипулативни новини, депресивни твърдения и апокалиптични прогнози. Достатъчно помия от тая се изсипва ежедневно върху ни. Не мога да подмина обаче някои основни постулати на съвременното общество, крайно съмнителни, а някои безумно абсурдни, но очевадно приети за норма.

Нещотърсач

Днес е много модерно да се пишат книги. Особено с притчи, като колкото по-неразбираема е една притча, толкова повече мъдрост крие. Поне според автора. Аз лично, все по-често започнах да препрочитам любимите си детски приказки, но от старите издания, а не новите преработени, където много неща са спестени и изопачени. За картинките да не говорим - отврат са. Детските приказки казват с малко и прости думи много неща. Затова ги харесвам, защото не са писани за възрастни, които нищо не разбират от приказки.

И така, нека ви разкажа
какви чудни приказки ми разказа Джани Родари по телефона.

СОА: Синдромът на обречения алтруист

Преди месец проумях нещо важно. През целия си живот съм била в помощ на другите преди всичко. В един момент се усетих, че почти всяко мое решение е предшествано от автоматичен въпрос "как ще се справи той, как ще се почувства тя".

Autoreply: "Не се притеснявай за мен, аз винаги ще се оправя.

Отвъд огледалото

Никога е скучно
Винаги пресища
Не мога е бягство
Не искам е затвор
Ами ако смачква Порива
Трябва убива Мечтата

За и Против Съвършенството

Защо постоянно от всякъде ни се говори как трябва да постигнем "съвършенство"? Какво точно представлява прословутото съвършенство и наистина ли е толкова трудно да се постигне? А всъщност, може би най-важният въпрос е: Кому е нужно да се постига съвършенство?

Поглед навътре

Здрасти!

Знам, че си тук и искам да ти споделя нещо. Първо, много ме кефиш и ти си ми най-добрата приятелка! Не, сериозно.

Благодаря за хилядите възможности, които ми даваш всеки ден, за да изживея Себе си, въпреки че напоследък не се справям много добре с изживяването на най-приятния резултат от тях. Е, това го отдавам на вярването ми, че животът е низ от синклинали и антиклинали и неизбежно след нещо мега-райски-невероятно следва по-вероятната му противоположност. Искам да знаеш, че съм се заела да изкореня това си вярване, защото не ме кефи вече.

Овехтялата карта от стария скрин

Плахо стъпвам боса по тревата. Отдавна забравено чувство.
Росата се слива с нозете ми и ме превръща в самодива.
В косите ми разцъфва люляк и политам с пеперудите.
Не искам да закъснявам.

Purity

Това е една от любимите ми думи. Еквивалентът на родния ни език за съжаление не може да представи смисъла отвъд думата. Простота и чистота, слети в съвършенство, но не това съвършенство, към което сме учени да се стремим, а онова, истинското - НеСъвършеното. На което ухае душата.