Преди 8 години ти подарих песен за този ден,
сега изливам мисли в стихове,
а може би след още 8 те ще попият в цветовете на красива картина.
Къде не бяхме пътища кръстосали,
унесени от сладка свобода.
Препускахме, юздите на живота здраво хванали
и [з] следвахме звездите, и чудесата на деня.
Понякога изчезвам, потапям се във друго време
и знам, оставям те сама.
Планетите така са наредени - не кори ме,
хороскопът ми е звездна карта на света.
Едно да знам - че ти си там
и дишаш, и блестиш според свойте правила.
Tова ми стига, другото е трепетен мираж в пустиня,
приятелко със име на звезда.
Няма коментари :
Публикуване на коментар