Нектон

От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.

благодаря ти, Quos

Затова е важно да се знае тънката граница между "знаци" и "знаци". Другата съществена разлика между тези две явления е цикличността на първото и константността на второто. Цикличност, защото те вкарват в един и същи филм, от който няма мърдане, ако не смениш трептенето. Привлечените "знаци на съдбата" са проекция на емоционалното тяло в конкретната реалност и служат само и единствено на тези силни и заслепяващи емоции, които впоследствие започват да те контролират. И в един момент си помисляш: "Мамка му, всичко водеше към това, where did I go wrong?" Проблемът е, че си оставил емоцията да те контролира, а не ти нея, което неминуемо е довело до захранване на нови миражи в оазиса на просветлението.

Но има катализатори, които изникват като че ли от никъде, ти не си ги търсил съзнателно, а те  те следват нахално като улично куче с влажен поглед и изплезен език. Знаеш, че е добронамерено и иска просто да му отделиш миг внимание от забързания си ден, да го помилваш по сладката муцунка и да му купиш кренвирш. И тогава целия ти ден се изпълва със смисъл. 

Тези катализатори често идват под формата на звук, цвят, аромат. Рядко дума. Думите опорочават и поставят рамки. Думите не са това, което са били за древните египтяни например, които с един йероглиф са предавали смисъл отвъд думата. Когато появата на подобни явления зачести, си на прав път. Това вече е синхроничност с главно "С". И си направил директна връзка с командния център.

И стига с тези глупости за съдбата. Съдбата ми е да бъда лекар, съдбата ми е съм до теб, съдбата ми е да поведа тоя народ, съдбата ми е да посветя живота си на бог, съдбата ми е да съм жертва... Съд-Ба: вместилището на душата-птица, а тя лети с променлива посока според цвета на перата си, а не по строго определени въздушни коридори.

Искам да благодаря на истинските синхроничности, които ме фраснаха по главата и да ви кажа, че ви разпознах сред блясъка на изкуствените диаманти и съм благодарна за вас. Насочила съм се точно натам, накъдето ме водите. И чувството е прекрасно :)