На Днес

Стоя на върха на безкрая и се питам

откъде извира реката, която се влива в мен.

Потапям пръста си в шепа пулсираща лава

и потичам с огъня. Беснеем до двайсет и третия час

на настоящето и уморени замръзваме

в покоя на студа.

Еуфорията имплодира и събужда

другите ми аз

в запролетяващи се минорни вселени.

                                                     Нежност на кокиче.

Matakiterani

Във всяка минута
се крие възможност за преобразяване;
всеки миг носи зародиша на промяна към по-добро.

Хайку на четирите сезона

Есенна въздишка
освобождава падащ лист.
Дълго чакан полет.

Homeостаза

                                                        mirror - fear
         reason - prison
                obey - betray

                           dream - scream

                 moon - soon

die - lie

              choice - voice

Déjà vu

Понякога е ценно да се стремиш да бъдеш последен, а не първи.

Да наблюдаваш действията на хората пред теб
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи. 

Не в надбягването с другите, а в надбягването със себе си.

3/4

Тези думи не са мои, те са на един много близък на сърцето ми човек, чиито мислебродения ме изпълват с истинска радост. Надявам се да вдъхновят и други сърца, освен моето. Предавам нататък.  

Онази нощ... изолирах се за пореден път от света, но този път сякаш не написах нищо лошо за него. Сякаш едно чуждо присъствие го правеше по-приемлив, сякаш разгарът на цялата човешка лудост и ненавист тлееше в някой забавен ъгъл на кръглата ни планета. Луната също беше там. Само тя напомняше, че онова далечно нещо - времето, всъщност тече.

Звезден прах

Заслуша се в писъка на морето. Залезът се процеждаше параноично, потъвайки в хоризонта като отчаян пясък в стъкленица. Всяко нещо, откъснато от корена си, се превръща в бездиханна материя, колкото и да му натрапваш (не)съвършенството на новия му дом. Дори и пясъкът.

Break [through]

Всеки от нас търси Истината, а малко са тези, които осъзнават, че всекидневният им живот се крепи на илюзии, насаждани с хилядолетия. 

Пробуден? Помисли пак.

С дъх на дюли

Из "Сонети за завръщането"
Гуидо Гоцано
1883-1916

И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало

там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.

Вода

Не съм дива река, не се нося по издълбано корито.
Повличам капчици, които туптят като мен
и заедно ерозираме застоялата пародия,
идилично впримчена в илюзията за себе си.

Out [of order]

моят парфюм е потта на двигателя

коафьор ми е вятъра

независимостта ме гримира най-добре

а свободата те кани от погледа ми

а понякога се излива... [но все по-рядко]

Високо

Многотебутна истина е скрита във вишневото дърво до Виолетовата къща, в чиито прозрачни стъкла всеки ден се оглежда Новото слънце. То стоеше самотно, самò със своята истина, която разказваше на себе си всяка нощ, за да не я забрави, и тъжно протягаше клоните си към звездите. Така след години израстна високо и красиво дърво, а на пролет прекрасния му аромат събираше синигерите в клоните му. 

Денят на Истината

Интересно как имаме ден за всичко: ден на пощата, ден на глаукомата, ден на усмивката, ден на храните, ден на съня, ден на тоалетната, ден на потребителя, ден на тангото, ден на сърцето....Ден на шегата, или иначе казано - ден на лъжата.

Любов на хоризонта

Тичам по водата,

плувам в небесата,

къпя се в дъгата,

пръскам светлина

На живота намигам:

       Хей, усмихни се, май си се взел много на сериозно!

You've been thunderstruck

Причаквах те тайно зад ъгъла.

Оправих грима си, облях се в парфюм.

Не исках да имам вид на отчаяна,

макар и отчаяно да виках на сън.

Кафе

Горчиво и чисто.

Откровено-тръпчиво.

С аромат на лудост, подправена с мед.

Смачкваш ума ми, запращаш го в кошчето.

Отпивам те бавно, мое жарко сърце в чаша кафе.

Предай нататък

На тази, която сега ме усмихва,
а ангелските й криле гъделичкат небесата,
за да завали пролетен дъжд.

Разхождах се по пустия плаж. Мартенският вятър премрежваше погледа ми, но се чувствах жива. Студът е ценно нещо. Едно от нещата, което те връща в правия път, ако решиш да бягаш от себе си. Тогава излизам без посока, за да го вкуся отново.

Важно е да се съмняваш

Всеки ден с жалост виждам как голямата месомелачка повлича хората около мен, дори онези, които считат, че имат интелигентност над средностатистическата (който индекс стремглаво препуска към владенията на Хадес). Не желая да оспамвам блога си с манипулативни новини, депресивни твърдения и апокалиптични прогнози. Достатъчно помия от тая се изсипва ежедневно върху ни. Не мога да подмина обаче някои основни постулати на съвременното общество, крайно съмнителни, а някои безумно абсурдни, но очевадно приети за норма.

Нещотърсач

Днес е много модерно да се пишат книги. Особено с притчи, като колкото по-неразбираема е една притча, толкова повече мъдрост крие. Поне според автора. Аз лично, все по-често започнах да препрочитам любимите си детски приказки, но от старите издания, а не новите преработени, където много неща са спестени и изопачени. За картинките да не говорим - отврат са. Детските приказки казват с малко и прости думи много неща. Затова ги харесвам, защото не са писани за възрастни, които нищо не разбират от приказки.

И така, нека ви разкажа
какви чудни приказки ми разказа Джани Родари по телефона.

СОА: Синдромът на обречения алтруист

Преди месец проумях нещо важно. През целия си живот съм била в помощ на другите преди всичко. В един момент се усетих, че почти всяко мое решение е предшествано от автоматичен въпрос "как ще се справи той, как ще се почувства тя".

Autoreply: "Не се притеснявай за мен, аз винаги ще се оправя.