Днес е много модерно да се пишат книги. Особено с притчи, като колкото по-неразбираема е една притча, толкова повече мъдрост крие. Поне според автора. Аз лично, все по-често започнах да препрочитам любимите си детски приказки, но от старите издания, а не новите преработени, където много неща са спестени и изопачени. За картинките да не говорим - отврат са. Детските приказки казват с малко и прости думи много неща. Затова ги харесвам, защото не са писани за възрастни, които нищо не разбират от приказки.
Планетата на истината
Страницата, която следва, е преписана от един учебник по история за училищата на планетата Мун и разказва за големия учен на име Брун (забележете, че там всички думи завършват на "ун": например не се казва "луна", а "лун", не - "качамак", а "качамун" и т.н.). Ето тази страница:
"Изобретателят Брун живял две хиляди години, сега е консервиран в един хладилник, от който ще бъде размразен след 49 000 века, и отново ще заживее. Още бил пеленаче, когато открил машина за правене на дъги, която работела с вода и сапун, само че вместо обикновени сапунени мехури излизали дъги - всякакъв размер, които можели да се опват от единия край до другия край на небето и служели за разни неща, например за сушене на пране. В забавачницата, като играел с две пръчици, той открил бургия за правене на дупки във водата. Това откритие било високо оценено от рибарите, които го използвали, за да убиват времето, когато рибата не кълвяла.
В първо отделение изобретил: машина за гъделичкане на крушите, тиган за пържене на лед, везни за теглене на облаците, телефон за разговаряне с камъните, музикален чук, който свирел прекрасни симфонии, докато забивали пирони с него, и направил още много други открития.
Твърде дълго ще е да изреждаме всичките му изобретения. Ще споменем само най-прочутото - машината за казване на лъжи, която работела с жетони. За един жетон можело да се чуят четиринадесет хиляди лъжи. Машината била заредена с всички лъжи на света: тези, които вече са казани, ония, които хората измислят сега, и всички други, които биха могли да бъдат намислени някога. След като машината издекламирала всички възможни лъжи, хората били принудени да казват винаги истината. Затова нашата планета Мун я наричат още "Планетата на истината".
Маймуни на път
Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала:
- Какво се вижда?
- Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа.
- Колко е голям светът, колко е поучително да се пътешества.
Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд.
- Какво се вижда сега?
- Къщата на жирафа, басейна на тюлените и клетката на лъва.
- Колко е чуден светът, колко е поучително да се пътешества.
Тръгнали отново на път и спрели чак по залез.
- Какво има за гледане?
- Клетката на лъва, къщата на жирафа и басейна на тюлените.
- Колко е досаден светът: все едни и същи неща се виждат. Не е нужно да се пътува.Разбира се, че така не е нужно - пътували, пътували, но не били излезли от клетката, а само обикаляли в кръг като кончетата на някоя въртележка.
Синият светофар
Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.
- Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?
От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на Милано не познавало.
Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискани клаксони и свирки, мотоциклетистите карали моторите да ръмжат, а по-тлъстите граждани викали:
- Знаете ли кой съм аз?
Шегаджиите подхвърляли остроти:
- Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.
- Червеното са го употребили, за да боядисат рибките в градината.
- А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.
Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли:
"Горкичките! Аз им дадох сигнал "път свободен за небето". Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха да знаят да летят. Но може би не им достига смелост."
Поуката оставям на вас... :)
Няма коментари :
Публикуване на коментар