Древна кръв тече във мен.
Бурна. Мъдра. Вечна.
В гърдите ми бие сърце на народ,
посечен от псевдо-другари.
Предаден. Избоден. И впрегнат в хомѫтъ.
И пада, и става да падне отново.
А кръвта помни.
Задава въпроси.
И иска да знае.
И Истина проси.
И тръпне да бъде отново свободна.
С огризки от мен да живея не искам.
И страдам, и тлея в забрава народна.
Кога ще прогледнеш, народе, се питам?
Древна кръв тече във мен.
Бурна. Мъдра. Вечна.
Няма коментари :
Публикуване на коментар