Росата се слива с нозете ми и ме превръща в самодива.
В косите ми разцъфва люляк и политам с пеперудите.
Не искам да закъснявам.
Крилата ми никога не ще се уморят, докато се стремят към теб.
Сила ми дават очите ти, където е събрана цялата Вселена.
Чудех се накъде води овехтялата карта от стария скрин.
Сега вече знам. Води към теб.
Бях на кръстопът и не знаех накъде да поема.
Послушах тишината, която ми каза да мина и по двата.
И беше права.
И двата пътя водеха към към едно и също място.
Невъзмутимо свободни. Заедно.
И всъщност беше един път, който се сливаше със себе си и преливаше от щастие и любов.
Чудех се накъде води овехтялата карта от стария скрин.
Сега вече знам. Води към мен.
Няма коментари :
Публикуване на коментар