Въздишка

Намек за есен. Людовико. Сгушена под одеялото с чаша капучино. 

Стихове-въздишки. 

Сезонна медитация.

Дзен-коан на Панорамния воин

Залязва слънце.
Тук предлагаме спокойствие само.
Странен плюшен заек в бара.
Шкембе.
Самсара. 

На Днес

Стоя на върха на безкрая и се питам

откъде извира реката, която се влива в мен.

Потапям пръста си в шепа пулсираща лава

и потичам с огъня. Беснеем до двайсет и третия час

на настоящето и уморени замръзваме

в покоя на студа.

Еуфорията имплодира и събужда

другите ми аз

в запролетяващи се минорни вселени.

                                                     Нежност на кокиче.

Смехът на книгите

Знаеш ли Алекс, и на мен от известно време ми е писнало просто да чета. Да, много обичам книгите, но започнах да осъзнавам техния капан - да те държат в своята си власт, да ги четеш, четеш, четеш, защото започнеш ли да преживяваш и изживяваш, това значи че нямаш повече нужда от тях. Мисля че те знаят това. Мисля че това е техният опиум. Да те държат и контролират. 

Matakiterani

Във всяка минута
се крие възможност за преобразяване;
всеки миг носи зародиша на промяна към по-добро.

LoL

кокетничи вятъра
когато облича се
                в подивяла завеса
                                   разпръснати коси

Dragonfly

разцъфва в очите ми лилия

когато се взирам във залеза с мисъл за теб

и гали ме вятъра, разказва ми приказка

за остров вълшебен в сияйното нежно небе,

полюшван от вятъра, крепящ се единствено

на четири пърхащи прозрачни криле.