Смехът на книгите

Знаеш ли Алекс, и на мен от известно време ми е писнало просто да чета. Да, много обичам книгите, но започнах да осъзнавам техния капан - да те държат в своята си власт, да ги четеш, четеш, четеш, защото започнеш ли да преживяваш и изживяваш, това значи че нямаш повече нужда от тях. Мисля че те знаят това. Мисля че това е техният опиум. Да те държат и контролират. 


Погледа ми се сменя като вляза в книжарница. Забравям къде съм, коя дата е, с кой съм, колко е часа и тем подобни детайли от живота ми. Все едно съм ял някоя гъба. Това е техният капан. На книгите. Държат те между малките си прекрасни лъскави корици, и четеш ли, четеш. И не ти позволяват да мръднеш и да погледнеш навън. Защото в книгите всичко е възможно. Това е тяхната малка мръсна тайна, Алекс. Те... те живеят чрез твоето въображение, хранят се с емоциите ти, изсмукват потта от пръстите ти, когато трескаво разгръщаш страниците на някой роман, а очните ти ябълки пресъхват с всяка следваща прочетена страница. Това е техният капан. Не можеш да им избягаш, Алекс. Вече не.