Alexandria

Приличаш на удавена във времето,
посипана с пращец от водни лилии,
разцъфнали по пътя ни към просветлението -
                                                                    светулки
суетящи се
около фара на познанието.

LiveviL

Двуполюсен свят.
Луташ се между двата му края и търсиш вратата със спасителен неонов надпис "EXIT".

Всички човешки действия са ръководени от две неща - любов или страх. Средно няма.
Интересно е да наблюдаваш душевната трансформация на хората с наближаването на смъртта им.

Home

If you don't care where you stand, 

if you don't bother where you sleep,

if it doesn't matter where you walk,

you have found your home.

Тъгата на една морска звезда

Напред, погледни го -

морето е цялото

                  макар и безкрайно

пред теб е, омайва те.

Illusions

И пясъкът във стъкленицата се състезава сам със себе си,

мъчейки се да надбяга времето.

Вълната не робува тя на кораба, и не утихва

подтисната от тежкия му корпус.

Ръждясала маска

Озърта се през гъстата мъгла прогледналия.
Дали е сляп или реалност е това,
което вижда.

Crying Sky

Танцувах усмихната всред слънчева поляна. Вдишвах телесните аромати на чудните флорни същества, а те издишваха с всички сили цветен прах върху ми. Като конфети. Все едно празнувах най-хубавия си рожден ден. Ядях сметанов сладолед, въпреки че любим ми е шоколадовия. Небето тогава беше прекрасно синьо - единственото, което се вписва по необикновен начин с жълтото на слънцето и със зеленото на дърветата.

Li-birth-y

                                                     Filtration

    Centrifugation      
                      Evaporation
      Extraction                 Crystallization

                 Adsorption    
                         Distillation   

                     Sublimation
                                                  

Завет

Боли ме. Раздирам се отвътре.
Вия се в агония, а вие танцувате на всеки мой гърч.
Крещя от болка, а вие пеете безумно на всеки мой стон.
Като заблудени деца, дълбаете в моите рани отворени
и си мислите, че всичко ще си е същото, когато ви омръзне.

Заспахте непробудно във вашата анти-утопия.
Хареса ви да си играете на богове с парченца от себе си,
а безотговорно загубихте парченцата.
Сътворихте свят, в който да изживеете своя ад.

Незабравка

Древна кръв тече във мен.

Бурна. Мъдра. Вечна.

В гърдите ми бие сърце на народ,

посечен от псевдо-другари.

Предаден. Избоден. И впрегнат в хомѫтъ.

И пада, и става да падне отново.

Zombieland

Едно от нещата, които не понасям е досадни хора. От онези, които са толкова дебелокожи, нагли и празнословни, чак до побъркване. Обясняваш им в прав текст, а те кимат срещу теб, ти си мислиш, "Ох, е тоя път вече ме разбраха", а те най-нахално правят абсолютно същото следващия път.