LiveviL

Двуполюсен свят.
Луташ се между двата му края и търсиш вратата със спасителен неонов надпис "EXIT".

Всички човешки действия са ръководени от две неща - любов или страх. Средно няма.
Интересно е да наблюдаваш душевната трансформация на хората с наближаването на смъртта им.

По време на целия си живот човек първосигнално действа воден от страх. Сякаш това е естествената му реакция. А това всъщност е чисто и просто най-лесното решение, наслоено върху естественото, което е негов антагонист. И в един момент, преживял достатъчно, за да се нарече възрастен по съвременен стандарт, човек решава да постъпи като дете. Да обича чисто като дете. Да скача от радост когато му се скача. Да се смее с глас. Да плаче с глас. И да живее осезаемо.

Най-великата вътрешна метаморфоза е превръщането на страха в любов.

Животът е палиндром и трябва да се живее като такъв, ала имаш ли криво огледало в джоба, ще ти е трудно да го разпознаеш.