На тази, която сега ме усмихва,
а ангелските й криле гъделичкат небесата,
за да завали пролетен дъжд.
Разхождах се по пустия плаж. Мартенският вятър премрежваше погледа ми, но се чувствах жива. Студът е ценно нещо. Едно от нещата, което те връща в правия път, ако решиш да бягаш от себе си. Тогава излизам без посока, за да го вкуся отново.
а ангелските й криле гъделичкат небесата,
за да завали пролетен дъжд.
Разхождах се по пустия плаж. Мартенският вятър премрежваше погледа ми, но се чувствах жива. Студът е ценно нещо. Едно от нещата, което те връща в правия път, ако решиш да бягаш от себе си. Тогава излизам без посока, за да го вкуся отново.
Морето - нахално спокойно, знам, че ще резонира в мислите ми и ще въдвори ред в застоялия се безпорядък. Не обичам застояли неща.
Изведнъж погледът ми напипа нещо необичайно. Бутилка! И то с писмо! Отворих я бавно, така че аромата на море да се просмуче в кожата ми и да го запомни. Беше красиво написано и идваше отдалеч, но не много. Беше от позната земя, където съм била и преди. В мислите ми. А те са необятни. С тях ходя където си искам и когато си искам.
Ами, да. Взе, че стигна до мен.
Блогът ми беше неговото пристанище.
Заварих го преди малко, съвсем не случайно - в най-слънчевия миг от деня и му се зарадвах като дете, намерило изгубената си играчка...
Искам да го препиша тук, където съм себе си.
Току виж провокира нечий приятел да прати писмо в бутилка и успее да задвижи кръг от положителна енергия.
Преди да го прочетете, си обещайте да не пестите усмихнатите си думи!
Всичко в този живот опира до това да даваш...
Без да обсебваш, без да манипулираш, без да се налагаш, без да подчиняваш!
Защото късчето рай е тук. Но можеш да го почувстваш само чрез другите.
Тези, които те обичат, без да очакват.
"Понякога Вселената ти подарява хора, които са по-близко до сърцето ти, отколкото до ръцете ти. Представяш си очите как те гледат съчувствено и топло, понякога критично насърчително. Услушваш се за онзи звънлив и безпристрастен глас, изправен пред трудно решение в несигурна ситуация. Но знаеш, че ръцете, които един ден ще обгърнеш са там, очите искрят дяволито и гледат напред и нагоре. Тя е някъде там и не иска нищо от теб. Нито пък очаква. Просто иска да те има, такава, каквато си. Ни повече, ни по-малко.
Un morceau de paradis est cashé dans tes yeux. Je le peux sentir ici, près du mon coeur. Les bonnes amies n'exigent pas.
Парченце от рая е скрито в твоите очи. Мога да го почувствам тук, близо до моето сърце. Добрите приятели не изискват."
ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Няма коментари :
Публикуване на коментар