Високо

Многотебутна истина е скрита във вишневото дърво до Виолетовата къща, в чиито прозрачни стъкла всеки ден се оглежда Новото слънце. То стоеше самотно, самò със своята истина, която разказваше на себе си всяка нощ, за да не я забрави, и тъжно протягаше клоните си към звездите. Така след години израстна високо и красиво дърво, а на пролет прекрасния му аромат събираше синигерите в клоните му. 

В един такъв пролетен ден покрай него мина едно тъжно дете. То беше много умно, но не знаеше какво да прави с цялото това знание и всъщност се чувстваше не толкова умно, именно защото не проумяваше как това знание би му помогнало да открие щастието, за което неговите родители му бяха говорили толкова много. Момчето седна пред дървото, извади учебника си по физика, отвори го, погледът му пробяга по лявата страница, затвори го, изкара учебника си по философия и пак се зачете. Затвори и него на петата секунда и зарови ръце в меката зелена трева. Вишневото дърво, както казах, беше много умно, а това задължително значи и любопитно, иначе няма как да стигнеш до отговорите, които търсиш; те не падат от небето, а идват от душата. То надвеси цъфналото си клонче и избърса нежно прозрачната сълзичка, която се стичаше по тъжното лице на тъжното момче. Момчето погледна изненадано нагоре  и видя благото сърце на мъдрото дърво, което също беше тъжно. "Защо плачеш, мило дете?" "Как защо, търся и търся Истината и тя идва при мен в точния момент, но странно защо не се чувствам щастлив. Не се чувствам цял", помисли си детето. Дървото тогава му отвърна: "Разбира се, скъпо дете. Истината е създадена, за да се споделя. Ти никога няма да изживееш радостта от нея, ако я държиш в себе си. Просто я раздай!"

Тъжното дете се усмихна. Всъщност, това беше доста лесна задача за изпълнение, предвид всичките дебели книги, които беше изчело. И така, всеки следобед, умното момче сядаше до мъдрото дърво и всеки споделяше всичко, което беше научил от своята Вселена. Тъжното момче не беше вече тъжно, а вишневото дърво до Виолетовата къща израстна толкова високо, че почти докосна звездите...