Гуидо Гоцано
1883-1916
И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало
там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.
с акации разцъфнали и сладкодъхни,
о - сред поля далечни, - свята пустота!
Така добре бе в теб: като мъдрец античен
спокойно, искрено, можа да си отдъхне
тук старият баща на моя стар баща.
Няма коментари :
Публикуване на коментар