Tegucigalpa

Питаш ме къде съм.
                 Тишина.

Обсебващ сън на прага чука.
На моята врата.
Носи кошница с цветя
набрани от вълшебната гора
на моята пътека.
                Към дома.


Ухаят на забрава,
пропиват ме с тъга.
Отварям плахо
и разтварям се в мъгла.
Жадуван порив.
                Самота.

Отново тук съм,
но на друго място.
Разцъфнала в обятията на глухарче,
свободно рея се над водопада.        
И пия сладки пръски чистота.
               И цяла съм.

Задай ми друг въпрос сега.