да ме обвие с златно було на слънца.
Изгаряйки да видя аз зората
на другото ми аз изписано с тъга,
с на провидение ръката,
с невидимо мастило на благ магьосник стар,
открехващ тайно завесата на тази ми реалност,
нашепвайки ми: "Време е, ела."
Във хаоса буквите прозряха ред божествен
и заеха мястото си в такт.
Чу се грохот див, привидно непознат, отекващ
чак отвъд звездите. Отключи се врата.
Ще дойдеш ли? - подавам ти ръка...
Няма коментари :
Публикуване на коментар