А беше време когато аз заставах на колене
във жалък опит да докарам мир,
а суетата в малкия си джоб да скрия.
А беше време, дявол да го вземе,
кога обръщах се да видя кой със пръст ме сочи
и презрително подвиква ми: "Мечтател!"
А беше време - о, толкова отдавна беше -
когато споменът ми жив за теб изгря
и всеки ден и нощ
поливах го с вълшебен еликсир
на блян неизживян
и чаках те да ме откъснеш.
И успя.
А беше време - о, толкова отдавна беше...
Усмивката на моя стар добър приятел
огледа се във бистрата вода
на погледа ми - езерен мечтател.
Настъпи мир. И чистота.
В душата си усетих полъха
на летен бриз гальовен,
нашепващ ми забравени слова,
тъй древни, колкото е Мъдрата скала
на върха в Тринайстата гора.
А беше време...
Няма коментари :
Публикуване на коментар