Какво ли е да вдишаш наведнъж, поел със всяка своя клетка срамежливия хоризонт, зад който се разтапя слънцето във себе си и в своята усмивка, озаряваща безгрижния простор.
Какво ли е да виждаш със сърцето си жуженето на малката пчеличка, песента на трепетликата, смеха на минзухара, на палавия мак в полето погледа, златистия уют на житото
Какво ли... свободата така се подписва.
Няма коментари :
Публикуване на коментар