Вплетох косите си в цветен венец от съня ти,
покрих се с теменужен воал.
Поех към недрата ти -
там, откъдето шепти ми зовът ти,
преминах през прилива, носещ тъга.
захвърлих бляскави маски,
с които играех ирония на име живот.
Обърнах и полюси, смених си наклона,
въртяща се ябълка, пронизана с стон.
Попивам потока ти с всяка въздишка.
Като жаден пустинник
броя си и капките една по една.
Пречистваш ме нежно с елексир алхимичен,
потъвам във теб, мой див водопад.
Няма коментари :
Публикуване на коментар