Рисувай очите ми,
както винаги правиш
с целувки от изгрева
и с дъх на гора -
онази, вълшебната,
която рисуваме двамата,
лежейки прегърнати
на цветна поля.
Къде е вратата към нашия свят,
отдавна бленуван,
макар непознат;
дървото насреща ли води отвъд,
покрито с измамен бръшлян
или онази скала приютява го
и отпраща нечисти сърца.
Заспивам в ръцете ти сгушена
и мигом пренасям се там.
Вратата била е в сърцето ти -
към вълшебната тайна гора.
Няма коментари :
Публикуване на коментар