Приличаш на удавена във времето,
посипана с пращец от водни лилии,
разцъфнали по пътя ни към просветлението - светулки
суетящи се
около фара на познанието.
Двуполюсен свят.
Луташ се между двата му края и търсиш вратата със спасителен неонов надпис "EXIT".
Всички човешки действия са ръководени от две неща - любов или страх. Средно няма.
Интересно е да наблюдаваш душевната трансформация на хората с наближаването на смъртта им.