Звезден прах

Заслуша се в писъка на морето. Залезът се процеждаше параноично, потъвайки в хоризонта като отчаян пясък в стъкленица. Всяко нещо, откъснато от корена си, се превръща в бездиханна материя, колкото и да му натрапваш (не)съвършенството на новия му дом. Дори и пясъкът.

Break [through]

Всеки от нас търси Истината, а малко са тези, които осъзнават, че всекидневният им живот се крепи на илюзии, насаждани с хилядолетия. 

Пробуден? Помисли пак.

С дъх на дюли

Из "Сонети за завръщането"
Гуидо Гоцано
1883-1916

И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало

там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.

Вода

Не съм дива река, не се нося по издълбано корито.
Повличам капчици, които туптят като мен
и заедно ерозираме застоялата пародия,
идилично впримчена в илюзията за себе си.

Out [of order]

моят парфюм е потта на двигателя

коафьор ми е вятъра

независимостта ме гримира най-добре

а свободата те кани от погледа ми

а понякога се излива... [но все по-рядко]

Високо

Многотебутна истина е скрита във вишневото дърво до Виолетовата къща, в чиито прозрачни стъкла всеки ден се оглежда Новото слънце. То стоеше самотно, самò със своята истина, която разказваше на себе си всяка нощ, за да не я забрави, и тъжно протягаше клоните си към звездите. Така след години израстна високо и красиво дърво, а на пролет прекрасния му аромат събираше синигерите в клоните му. 

Завет

Боли ме. Раздирам се отвътре.
Вия се в агония, а вие танцувате на всеки мой гърч.
Крещя от болка, а вие пеете безумно на всеки мой стон.
Като заблудени деца, дълбаете в моите рани отворени
и си мислите, че всичко ще си е същото, когато ви омръзне.

Заспахте непробудно във вашата анти-утопия.
Хареса ви да си играете на богове с парченца от себе си,
а безотговорно загубихте парченцата.
Сътворихте свят, в който да изживеете своя ад.

Денят на Истината

Интересно как имаме ден за всичко: ден на пощата, ден на глаукомата, ден на усмивката, ден на храните, ден на съня, ден на тоалетната, ден на потребителя, ден на тангото, ден на сърцето....Ден на шегата, или иначе казано - ден на лъжата.

Любов на хоризонта

Тичам по водата,

плувам в небесата,

къпя се в дъгата,

пръскам светлина

На живота намигам:

       Хей, усмихни се, май си се взел много на сериозно!