От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.
2011-05-30
Highway 26
2011-05-21
Vertical infinity

Попаднаха ми преди шест години, когато държах National Geographic в ръцете си и имах вид на дете, което е получило скъп и дълго жадуван подарък, като камъче от далечна земя, приютено в топлата длан на пътешественик.
2011-05-19
Homeостаза
mirror - fear
reason - prison
obey - betray
reason - prison
obey - betray
dream - scream
moon - soon
die - lie
choice - voice
2011-05-16
Déjà vu
Понякога е ценно да се стремиш да бъдеш последен, а не първи.
Да наблюдаваш действията на хората пред теб
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи.
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи.
Не в надбягването с другите, а в надбягването със себе си.
2011-05-14
3/4
Тези думи не са мои, те са на един много близък на сърцето ми човек, чиито мислебродения ме изпълват с истинска радост. Надявам се да вдъхновят и други сърца, освен моето. Предавам нататък.
Онази нощ... изолирах се за пореден път от света, но този път сякаш не написах нищо лошо за него. Сякаш едно чуждо присъствие го правеше по-приемлив, сякаш разгарът на цялата човешка лудост и ненавист тлееше в някой забавен ъгъл на кръглата ни планета. Луната също беше там. Само тя напомняше, че онова далечно нещо - времето, всъщност тече.
High tide
По пълна луна.
Безмилостно блъсна ме, премина през мен
и ме запрати на отсрещния бряг.
Висока приливна вълна.
2011-05-09
Janthina Janthina
Водната повърхност потрепваше едва забележимо от нежния дъх на езерния бриз, който галеше лицето й. Почувства топлата ръка, която я държеше и се загледа в полюшващите се стръкове свежа трева.
- Няма да дойде. Никога няма да дойде, ако продължаваш да го чакаш. Това е една огромна лъжа - каза той замислено.
- Това не е вярно... Ще дойде, идвал е и преди... Ти дойде!
- А какво мислиш, че съм аз?