Звезден прах

Заслуша се в писъка на морето. Залезът се процеждаше параноично, потъвайки в хоризонта като отчаян пясък в стъкленица. Всяко нещо, откъснато от корена си, се превръща в бездиханна материя, колкото и да му натрапваш (не)съвършенството на новия му дом. Дори и пясъкът.

Break [through]

Всеки от нас търси Истината, а малко са тези, които осъзнават, че всекидневният им живот се крепи на илюзии, насаждани с хилядолетия. 

Пробуден? Помисли пак.

С дъх на дюли

Из "Сонети за завръщането"
Гуидо Гоцано
1883-1916

И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало

там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.

Вода

Не съм дива река, не се нося по издълбано корито.
Повличам капчици, които туптят като мен
и заедно ерозираме застоялата пародия,
идилично впримчена в илюзията за себе си.

Out [of order]

моят парфюм е потта на двигателя

коафьор ми е вятъра

независимостта ме гримира най-добре

а свободата те кани от погледа ми

а понякога се излива... [но все по-рядко]

Високо

Многотебутна истина е скрита във вишневото дърво до Виолетовата къща, в чиито прозрачни стъкла всеки ден се оглежда Новото слънце. То стоеше самотно, самò със своята истина, която разказваше на себе си всяка нощ, за да не я забрави, и тъжно протягаше клоните си към звездите. Така след години израстна високо и красиво дърво, а на пролет прекрасния му аромат събираше синигерите в клоните му. 

Завет

Боли ме. Раздирам се отвътре.
Вия се в агония, а вие танцувате на всеки мой гърч.
Крещя от болка, а вие пеете безумно на всеки мой стон.
Като заблудени деца, дълбаете в моите рани отворени
и си мислите, че всичко ще си е същото, когато ви омръзне.

Заспахте непробудно във вашата анти-утопия.
Хареса ви да си играете на богове с парченца от себе си,
а безотговорно загубихте парченцата.
Сътворихте свят, в който да изживеете своя ад.