Sunshy

Ненадейно се озова пред Виолетовата къща, в чиито прозорци се оглеждаше Новото слънце. Във въздуха се носеше аромат на нежни горски цветя, песен на славей и свиден спомен от стария скрин.

Tegucigalpa

Питаш ме къде съм.
                 Тишина.

Обсебващ сън на прага чука.
На моята врата.
Носи кошница с цветя
набрани от вълшебната гора
на моята пътека.
                Към дома.

Астролаб

Копнея да прегърна тишината
да ме обвие с златно було на слънца.
Изгаряйки да видя аз зората
на другото ми аз изписано с тъга,

А беше време

А беше време когато аз заставах на колене

във жалък опит да докарам мир,

    а суетата в малкия си джоб да скрия.

BCG matrix: Problem child

Абсурдът се влюби в Безчовечността. 

 От пръв поглед. 

Беше привлечен от привидната й детска невинност. 

Каза си, че най-накрая бе намерил себе си. 

                                Вече се чувстваше "пълен абсурд".

За първата им среща я заведе в Ирак. 

Тя се почувства поласкана от цялата болка и ужас, 

които той й подари. 

Каза си, че най-накрая бе намерила себе си. 

                           Вече се чувстваше "пълна безчовечност".

Catch me if you can

Изтърсвам лошите спомени от прозрачните си дрехи.

Не търпя да ухая на друго, освен на черна череша,

особено на нещо с тръпчив вкус на неосъществен порив,

породен от фалшиви очаквания

A posteriori

Пластмасова реалност.
Електронен сън
разяжда набраздено сиво цяло,
разделя го и завладява
и прави равен път с зелена светлина
                                    на кривокрака суета
благославяща с прокажена ръка
                                     френетично стадо.