Водопад

Вплетох косите си в цветен венец от съня ти,

покрих се с теменужен воал.

Поех към недрата ти -

там, откъдето шепти ми зовът ти,

преминах през прилива, носещ тъга.

Автограф

Какво ли е да вдишаш наведнъж, поел със всяка своя клетка срамежливия хоризонт, зад който се разтапя слънцето във себе си и в своята усмивка, озаряваща безгрижния простор.

Sursum

Лавандулови въздишки разтапят всяка друга мисъл

на пръсти осмелила се да се промъкне

през отключената порта на моето сърце.

Closer to Madness

Една чаша може да бъде напълнена само ако бъде изпразнена преди това.

Повечето хора биха сметнали за пълно безумие да изпразниш чашата си с жива вода, която си пълнил в продължение на толкова години. Като пъзел от милион части, чиито парченца си събирал с толкова страст, усмивки и сълзи.

The way out is Through

Реших да потъна. Пуснах юздите и полетях във водната бездна.
По собствено желание. И ми хареса. Беше странно.

Sunshy

Ненадейно се озова пред Виолетовата къща, в чиито прозорци се оглеждаше Новото слънце. Във въздуха се носеше аромат на нежни горски цветя, песен на славей и свиден спомен от стария скрин.

Tegucigalpa

Питаш ме къде съм.
                 Тишина.

Обсебващ сън на прага чука.
На моята врата.
Носи кошница с цветя
набрани от вълшебната гора
на моята пътека.
                Към дома.