Illusions

И пясъкът във стъкленицата се състезава сам със себе си,

мъчейки се да надбяга времето.

Вълната не робува тя на кораба, и не утихва

подтисната от тежкия му корпус.

Ръждясала маска

Озърта се през гъстата мъгла прогледналия.
Дали е сляп или реалност е това,
което вижда.

Crying Sky

Танцувах усмихната всред слънчева поляна. Вдишвах телесните аромати на чудните флорни същества, а те издишваха с всички сили цветен прах върху ми. Като конфети. Все едно празнувах най-хубавия си рожден ден. Ядях сметанов сладолед, въпреки че любим ми е шоколадовия. Небето тогава беше прекрасно синьо - единственото, което се вписва по необикновен начин с жълтото на слънцето и със зеленото на дърветата.

Vision of now

не искам да ме учиш да живея
да забравяш тебе ти в стремеж да бъда мен
аз искам да съм пътя ти към себе си
осеян с малки морски камъчета,
а не поредната натрапчива скала.

Li-birth-y

                                                     Filtration

    Centrifugation      
                      Evaporation
      Extraction                 Crystallization

                 Adsorption    
                         Distillation   

                     Sublimation
                                                  

Queen of Ice

Изкачваше се с поглед устремен към синкавия етер, замаяна от хипервентилация, а снежинките се състезаваха да се разтопят в очите й и да се превърнат в сълза. Сълзите й бяха пресъхнали отдавна и тя трупаше призрачните им стонове в старо сандъче със стоманен обков. Примижа и се опита да обхване с привидно безмълвните си очи леденото могъщество, което се бе разкрило пред нея. Не можеше да разбере къде започва и къде свършва. Обичаше предизвикателствата. Разбира се, че щеше да разбере скоро тайната му, както и мистериозното привличане, което усещаше най-осезаемо на сън. 

Водопад

Вплетох косите си в цветен венец от съня ти,

покрих се с теменужен воал.

Поех към недрата ти -

там, откъдето шепти ми зовът ти,

преминах през прилива, носещ тъга.

Автограф

Какво ли е да вдишаш наведнъж, поел със всяка своя клетка срамежливия хоризонт, зад който се разтапя слънцето във себе си и в своята усмивка, озаряваща безгрижния простор.

Sursum

Лавандулови въздишки разтапят всяка друга мисъл

на пръсти осмелила се да се промъкне

през отключената порта на моето сърце.

Closer to Madness

Една чаша може да бъде напълнена само ако бъде изпразнена преди това.

Повечето хора биха сметнали за пълно безумие да изпразниш чашата си с жива вода, която си пълнил в продължение на толкова години. Като пъзел от милион части, чиито парченца си събирал с толкова страст, усмивки и сълзи.

The way out is Through

Реших да потъна. Пуснах юздите и полетях във водната бездна.
По собствено желание. И ми хареса. Беше странно.

Sunshy

Ненадейно се озова пред Виолетовата къща, в чиито прозорци се оглеждаше Новото слънце. Във въздуха се носеше аромат на нежни горски цветя, песен на славей и свиден спомен от стария скрин.

Tegucigalpa

Питаш ме къде съм.
                 Тишина.

Обсебващ сън на прага чука.
На моята врата.
Носи кошница с цветя
набрани от вълшебната гора
на моята пътека.
                Към дома.

Астролаб

Копнея да прегърна тишината
да ме обвие с златно було на слънца.
Изгаряйки да видя аз зората
на другото ми аз изписано с тъга,

А беше време

А беше време когато аз заставах на колене

във жалък опит да докарам мир,

    а суетата в малкия си джоб да скрия.

BCG matrix: Problem child

Абсурдът се влюби в Безчовечността. 

 От пръв поглед. 

Беше привлечен от привидната й детска невинност. 

Каза си, че най-накрая бе намерил себе си. 

                                Вече се чувстваше "пълен абсурд".

За първата им среща я заведе в Ирак. 

Тя се почувства поласкана от цялата болка и ужас, 

които той й подари. 

Каза си, че най-накрая бе намерила себе си. 

                           Вече се чувстваше "пълна безчовечност".

Catch me if you can

Изтърсвам лошите спомени от прозрачните си дрехи.

Не търпя да ухая на друго, освен на черна череша,

особено на нещо с тръпчив вкус на неосъществен порив,

породен от фалшиви очаквания

A posteriori

Пластмасова реалност.
Електронен сън
разяжда набраздено сиво цяло,
разделя го и завладява
и прави равен път с зелена светлина
                                    на кривокрака суета
благославяща с прокажена ръка
                                     френетично стадо.

Нектон

От известно време започнах да отсявам "знаците" - онези, които сама предизвиквам да изникват пред очите ми, привлечени от подобна вибрация, и истинските - шепота на Висшия ми Аз. Станала съм майстор във визуализацията и ако някой ококорено ми каже "синхрон", е по-вероятно да му се изсмея в лицето. На първото му викам причинно-следствен закон, а на второто - хмм май е същото, но не точно. По-скоро е нещо като ябълката, ударила Нютон по главата, само че тази ябълка, която ме удря в подобни моменти е с маса на червено джудже и с ефекта на Големия взрив. Тогава се ражда нова Вселена.

Highway 26

На Дени

Преди 8 години ти подарих песен за този ден,

сега изливам мисли в стихове,

а може би след още 8 те ще попият в цветовете на красива картина.

Къде не бяхме пътища кръстосали,

унесени от сладка свобода.

Препускахме, юздите на живота здраво хванали

                                                     и [з] следвахме звездите, и чудесата на деня.

Vertical infinity

Тези стихове се връщат при мен за трети път. Изглежда са се татуирали в сърцето ми, както звездата на кръстта ми, която изгря там навръх July morning миналата година.

Попаднаха ми преди шест години, когато държах National Geographic в ръцете си и имах вид на дете, което е получило скъп и дълго жадуван подарък, като камъче от далечна земя, приютено в топлата длан на пътешественик.

Homeостаза

                                                        mirror - fear
         reason - prison
                obey - betray

                           dream - scream

                 moon - soon

die - lie

              choice - voice

Déjà vu

Понякога е ценно да се стремиш да бъдеш последен, а не първи.

Да наблюдаваш действията на хората пред теб
и да виждаш техните грешки, преди да си ги повторил.
Всъщност, често това е начина да станеш първи. 

Не в надбягването с другите, а в надбягването със себе си.

3/4

Тези думи не са мои, те са на един много близък на сърцето ми човек, чиито мислебродения ме изпълват с истинска радост. Надявам се да вдъхновят и други сърца, освен моето. Предавам нататък.  

Онази нощ... изолирах се за пореден път от света, но този път сякаш не написах нищо лошо за него. Сякаш едно чуждо присъствие го правеше по-приемлив, сякаш разгарът на цялата човешка лудост и ненавист тлееше в някой забавен ъгъл на кръглата ни планета. Луната също беше там. Само тя напомняше, че онова далечно нещо - времето, всъщност тече.

High tide

Озовала се бях неочаквано там.

По пълна луна. 

Безмилостно блъсна ме, премина през мен

и ме запрати на отсрещния бряг.

Висока приливна вълна.

Janthina Janthina

Водната повърхност потрепваше едва забележимо от нежния дъх на езерния бриз, който галеше лицето й. Почувства топлата ръка, която я държеше и се загледа в полюшващите се стръкове свежа трева. 

   - Няма да дойде. Никога няма да дойде, ако продължаваш да го чакаш. Това е една огромна лъжа - каза той замислено.

   - Това не е вярно... Ще дойде, идвал е и преди... Ти дойде!

  - А какво мислиш, че съм аз?

Звезден прах

Заслуша се в писъка на морето. Залезът се процеждаше параноично, потъвайки в хоризонта като отчаян пясък в стъкленица. Всяко нещо, откъснато от корена си, се превръща в бездиханна материя, колкото и да му натрапваш (не)съвършенството на новия му дом. Дори и пясъкът.

Break [through]

Всеки от нас търси Истината, а малко са тези, които осъзнават, че всекидневният им живот се крепи на илюзии, насаждани с хилядолетия. 

Пробуден? Помисли пак.

С дъх на дюли

Из "Сонети за завръщането"
Гуидо Гоцано
1883-1916

И нека пръскат дъх на дюли остаряли
акациите, нека кротко да звъни
обедната, във многоцветни светлини!
И моят блян да види своето начало

там, в алабастрени овощия замряли -
(о, жъртва на дете от някогашни дни), -
в изкуствени цветя, в строшено огледало,
в дагеротипии по маси и стени.

Вода

Не съм дива река, не се нося по издълбано корито.
Повличам капчици, които туптят като мен
и заедно ерозираме застоялата пародия,
идилично впримчена в илюзията за себе си.

Out [of order]

моят парфюм е потта на двигателя

коафьор ми е вятъра

независимостта ме гримира най-добре

а свободата те кани от погледа ми

а понякога се излива... [но все по-рядко]

Високо

Многотебутна истина е скрита във вишневото дърво до Виолетовата къща, в чиито прозрачни стъкла всеки ден се оглежда Новото слънце. То стоеше самотно, самò със своята истина, която разказваше на себе си всяка нощ, за да не я забрави, и тъжно протягаше клоните си към звездите. Така след години израстна високо и красиво дърво, а на пролет прекрасния му аромат събираше синигерите в клоните му. 

Завет

Боли ме. Раздирам се отвътре.
Вия се в агония, а вие танцувате на всеки мой гърч.
Крещя от болка, а вие пеете безумно на всеки мой стон.
Като заблудени деца, дълбаете в моите рани отворени
и си мислите, че всичко ще си е същото, когато ви омръзне.

Заспахте непробудно във вашата анти-утопия.
Хареса ви да си играете на богове с парченца от себе си,
а безотговорно загубихте парченцата.
Сътворихте свят, в който да изживеете своя ад.

Денят на Истината

Интересно как имаме ден за всичко: ден на пощата, ден на глаукомата, ден на усмивката, ден на храните, ден на съня, ден на тоалетната, ден на потребителя, ден на тангото, ден на сърцето....Ден на шегата, или иначе казано - ден на лъжата.

Любов на хоризонта

Тичам по водата,

плувам в небесата,

къпя се в дъгата,

пръскам светлина

На живота намигам:

       Хей, усмихни се, май си се взел много на сериозно!

Незабравка

Древна кръв тече във мен.

Бурна. Мъдра. Вечна.

В гърдите ми бие сърце на народ,

посечен от псевдо-другари.

Предаден. Избоден. И впрегнат в хомѫтъ.

И пада, и става да падне отново.

Zombieland

Едно от нещата, които не понасям е досадни хора. От онези, които са толкова дебелокожи, нагли и празнословни, чак до побъркване. Обясняваш им в прав текст, а те кимат срещу теб, ти си мислиш, "Ох, е тоя път вече ме разбраха", а те най-нахално правят абсолютно същото следващия път.

You've been thunderstruck

Причаквах те тайно зад ъгъла.

Оправих грима си, облях се в парфюм.

Не исках да имам вид на отчаяна,

макар и отчаяно да виках на сън.

Кафе

Горчиво и чисто.

Откровено-тръпчиво.

С аромат на лудост, подправена с мед.

Смачкваш ума ми, запращаш го в кошчето.

Отпивам те бавно, мое жарко сърце в чаша кафе.

Предай нататък

На тази, която сега ме усмихва,
а ангелските й криле гъделичкат небесата,
за да завали пролетен дъжд.

Разхождах се по пустия плаж. Мартенският вятър премрежваше погледа ми, но се чувствах жива. Студът е ценно нещо. Едно от нещата, което те връща в правия път, ако решиш да бягаш от себе си. Тогава излизам без посока, за да го вкуся отново.

Важно е да се съмняваш

Всеки ден с жалост виждам как голямата месомелачка повлича хората около мен, дори онези, които считат, че имат интелигентност над средностатистическата (който индекс стремглаво препуска към владенията на Хадес). Не желая да оспамвам блога си с манипулативни новини, депресивни твърдения и апокалиптични прогнози. Достатъчно помия от тая се изсипва ежедневно върху ни. Не мога да подмина обаче някои основни постулати на съвременното общество, крайно съмнителни, а някои безумно абсурдни, но очевадно приети за норма.

Нещотърсач

Днес е много модерно да се пишат книги. Особено с притчи, като колкото по-неразбираема е една притча, толкова повече мъдрост крие. Поне според автора. Аз лично, все по-често започнах да препрочитам любимите си детски приказки, но от старите издания, а не новите преработени, където много неща са спестени и изопачени. За картинките да не говорим - отврат са. Детските приказки казват с малко и прости думи много неща. Затова ги харесвам, защото не са писани за възрастни, които нищо не разбират от приказки.

И така, нека ви разкажа
какви чудни приказки ми разказа Джани Родари по телефона.

СОА: Синдромът на обречения алтруист

Преди месец проумях нещо важно. През целия си живот съм била в помощ на другите преди всичко. В един момент се усетих, че почти всяко мое решение е предшествано от автоматичен въпрос "как ще се справи той, как ще се почувства тя".

Autoreply: "Не се притеснявай за мен, аз винаги ще се оправя.

Отвъд огледалото

Никога е скучно
Винаги пресища
Не мога е бягство
Не искам е затвор
Ами ако смачква Порива
Трябва убива Мечтата

За и Против Съвършенството

Защо постоянно от всякъде ни се говори как трябва да постигнем "съвършенство"? Какво точно представлява прословутото съвършенство и наистина ли е толкова трудно да се постигне? А всъщност, може би най-важният въпрос е: Кому е нужно да се постига съвършенство?

Поглед навътре

Здрасти!

Знам, че си тук и искам да ти споделя нещо. Първо, много ме кефиш и ти си ми най-добрата приятелка! Не, сериозно.

Благодаря за хилядите възможности, които ми даваш всеки ден, за да изживея Себе си, въпреки че напоследък не се справям много добре с изживяването на най-приятния резултат от тях. Е, това го отдавам на вярването ми, че животът е низ от синклинали и антиклинали и неизбежно след нещо мега-райски-невероятно следва по-вероятната му противоположност. Искам да знаеш, че съм се заела да изкореня това си вярване, защото не ме кефи вече.

Овехтялата карта от стария скрин

Плахо стъпвам боса по тревата. Отдавна забравено чувство.
Росата се слива с нозете ми и ме превръща в самодива.
В косите ми разцъфва люляк и политам с пеперудите.
Не искам да закъснявам.

Purity

Това е една от любимите ми думи. Еквивалентът на родния ни език за съжаление не може да представи смисъла отвъд думата. Простота и чистота, слети в съвършенство, но не това съвършенство, към което сме учени да се стремим, а онова, истинското - НеСъвършеното. На което ухае душата.